От първия ден на раждането, та дори и преди това, бебетата са изключително чувствителни към гласовете, които разпознават като близки. Те познават звученето на мама още от утробата. След появата им на бял свят ще мине доста време, докато започнат да говорят. Трудно е да водиш разговор с някой, който няма да ти отвърне. Няма да реагират на вашите шеги или да се разтревожат от неприятна новина.
Първите седмици с новородено могат да бъдат истинско изпитание у дома. И за мъничето е голям стрес появата му в този голям и непознат свят, където едва предстои да се запознае с всичко, което го заобикаля.
Нещата бързо се променят. Проглеждането и запознаването с обстановката правят бебето все по – отзивчиво на вниманието, което му се отделя. Ще дойде момент, когато то само ще настоява за това, било чрез плач или друг начин. Не на всеки му идва естествено да „гука” и да влиза в бебешки диалози. Обикновено родителите сами намират път към своето бебе и постепенно изграждат индивидуален начин на комуникация. Важно е да изградите собствения си метод. Родители, които не откриват такъв и не разговарят достатъчно с децата си, могат неволно да създадат негативни последици за развитието на мозъчната им дейност.
Бъбриви или мълчаливи
Когато настъпи възрастта на по – активна речева дейност, децата, които са имали по-голям опит по отношение на диалози и са били свидетели на такива дори на заден фон, разполагат с много по–богат речников запас от тези, които са страдали от липса на разговори. Все пак трябва да имате предвид, че малките деца няма да извлекат голяма полза от разговори между възрастните, които засягат теми, непредставляващи интерес за тях.
Речевият запас и начинът на изразяване са едно много важно условие, за това как ще се справят подрастващите в училище, университета и впоследствие с кариерата си. Невролозите са доказали общото между излагането на ранна речева комуникация и връзките в мозъка. Излишно е да се споменава, че често подлаганите на диалози деца показват по–добри умения в говорните тестове. Повечето разговори увеличават и заздравяват въпросните връзки в мозъка.
Качество, а не количество
При редица изследвания се е доказало, че голямо значение имат не толкова количеството разговори, на които е изложено детето, а качеството на диалозите. Това налага не само слушане, но и отговаряне. Целостта на комуникацията е от голямо значение. Постарайте се да осигурите спокойна обстановка, без прекъсвания. Телефонен разговор по време на диалога ще спре процеса на възприемане.
В ранна възраст трудно може да задържите вниманието на децата за дълго. За това е важно да осигурите цялостен и продуктивен процес. Родителите трябва да осъзнаят важността на двупосочния процес на комуникация. Карайте децата да споделят и да ви разказват. Отначало по бебешки и често пъти неразбираемо. Постепенно тези разговори ще започнат да носят плодове. Взаимоотношенията дете – родител са много важни за усилване на социалните и речеви умения на детето. Всеки човек изпитва нужда от комуникация.
Опити с бебета са доказали, че увличането по интерактивни занимания като пеене или четене активира мозъчната дейност.
Социален статус
Вече установихме, колко са важни разговорите от ранна детска възраст. Но от къде идва и как се оформя речевият запас? Оказва се, че тук не малка роля оказват икономическият и социалният статус. Разликата при семействата с нисък и тези с по–висок доход е значителна. Основна роля тук играе доброто обучение на последните. И не само. Знанието на родителите кое и как влияе на децата им също играе важна роля. Вербалните способности на малките са в пряка зависимост от качеството на разговорите. Те от своя страна зависят от нивата на обучение на родителите.
Това все пак не е напълно определящо. Както при всяко правило и тук има изключения. Бедността не винаги е гаранция за оскъдни речеви умения. Не само средата оказва своето въздействие, но и взаимодействията в ежедневието. Колкото повече взаимоотношения имат децата със своите родители или хората, които ги отглеждат, толкова по–голяма ще бъде ползата, която ще извлекат.
За щастие има и други начини за подобряване и окуражаване на качествените разговори. Това може да бъде осъществено под формата на игра или различни интерактивни занимания, насърчаващи разсъжденията и речта. Те могат да подобрят социалните умения, когнитивния контрол или дори овладяването на гнева. Хубаво е да насърчавате подобни дейности чрез награда, която да стимулира старанието и да извиква радост от постиженията.
100% внимание
Родителите трябва винаги да са готови да оставят настрана телефона си или друго занимание, за да проведат разговор с децата си. Уверете се, че сте установили контакт очи в очи. Слезте на нивото на дето и покажете, че цените неговото мнение и че сте готови да го изслушате. Не бъдете крайни. Хубаво е да ви слуша, но не винаги вашата дума трябва да е последна. Ако се задълбочите и вслушате в децата ще разберете, че понякога те имат право и си заслужава да им обърнете внимание. Не подценявайте усета и интуицията им. Те са силно развити и макар да нямат опита на възрастните, има моменти в които ще ви изненадат.
Направете взаимоотношенията си забавни и желани и за двете страни. Насила и с наказания нещата не се получават. Правилният подход и разговор, като между големи, често пъти е по–успешен от всяко друго действие. Само защото сте уморени или имате куп проблеми, децата не трябва да са потърпевши. Стресът не е добър съветник. Не трябва само да се налагате и да говорите. Научете се и да слушате.
Когато покажете на детето, че сте го разбрали, то ще усети, че се приобщавате към неговата емоция. Съсредоточете се върху това, което иска да ви каже, а не върху собствените си мисли за ситуацията. Когато се потопите напълно в разказа на малкия събеседник, ще можете да го изслушате активно. То трябва да усеща, че сте на негова страна, че разбирате проблема или ситуацията.
Висока самооценка
Всеки един човек, независимо от възрастта му, има нужда да почувства, че е ценен и обичан. Всеки иска да има свобода на избор и да докаже, че може да е успешна личност. Малките го показват по един начин, големите по друг. Но потребностите, осъзнати или не, са едни и същи. Вашата роля, като родители е да го осъзнаете и да дадете всичко от себе си, за да отгледате и възпитате уверени, комуникативни, любопитни и подобаващо оценяващи се деца. От това зависи дали ще станат успешни възрастни, научили се, че тяхното мнение е значимо. Понякога са необходими по–строги мерки и наказания, но ако често изпадате в крайности, ще навредите на детето и взаимоотношенията си с него. И ние не сме съвършени. За това, ако трябва поработете върху себе си и методите, които използвате. Все пак го правите за бъдещето на вашето най–голямо съкровище.
