Едно от многото погрешни схващания за пристрастяването е, че то е саморазрушително. Хората, страдащи от зависимости, обаче не възнамеряват да си навредят или не се грижат за своето благополучие.
Пристрастяващото поведение е принуда: мощен порив, задвижван от лесно разбираеми психологически фактори. Подобно на всички емоционални симптоми, то съществува, за да реши емоционален проблем, а не за да предизвика самонараняване. Лошите резултати от него са много нещастен страничен ефект, а не психологическата цел или подтик зад поведението.
Същите психологически фактори, които стимулират пристрастяването, редовно водят до подобни симптоми, които не са саморазрушителни. Натрапчивото миене на ръцете или натрапчивото чистене на къщата може да има същата емоционална основа и да се разбира по същия начин, както натрапчивото пиене на алкохол или хазарт. Ако елиминираме саморазрушителността като критерий за оценка на всяко поведение, тогава става по-лесно да се види, че тези натрапчиви симптоми в основата си са едни и същи.
Незначимостта на саморазрушението при пристрастяването е особено ясна, ако човек разбира пристрастяващото поведение така: усилие да се обърне чувството на непреодолима безпомощност. Това става чрез предприемане на действие, което възстановява чувството за контрол. Погледнато по този начин, привидно ирационалното поведение се оказва психологически разумно.
То би било и безвредно, с изключение на един факт: това обръщане на чувството за безпомощност се случва в изместване. Вместо да се изрази нормалният стремеж да се обърне чувството на непреодолима безпомощност чрез предприемане на пряко действие, този стремеж се измества - към ново поведение.
Това ново изместено поведение сега се задвижва от този мощен порив, който на пръв поглед изглежда просто ирационален. Наричаме това ново, интензивно поведение пристрастяване.
Всъщност точно така наричаме зависимостите - по мястото, където нагонът е изместен. Ако стремежът да се обърне непреодолимата безпомощност се изразява чрез пиене на алкохол, тогава наричаме полученото поведение алкохолизъм. Ако той е изместен към хазарта, тогава променяме диагностичния етикет на компулсивен хазарт. Важното е, че всички зависимости в основата си са едни и същи, само че са насочени към различни измествания.
Това обяснява и защо хората могат да преминат от едно пристрастяващо поведение, като употребата на наркотици, към компулсивен хазарт, компулсивен секс или друга задвижваща дейност. И тъй като същият емоционален механизъм се прилага и за повечето компулсии (с изключение на тези, които са част от ОКР), които обикновено изобщо не са опасни (като компулсивното почистване на къщата), това отново подчертава, че саморазрушителността просто не е част от природата на пристрастяването.
Добрата новина е, че тъй като зависимостите не са нито повече, нито по-малко от обикновените психологически симптоми, те могат лесно да бъдат лекувани, след като бъдат разбрани.
